Blog

Съборът „Видовден“


Съборът „Видовден“ е бил най-големият в Граово. Той се провеждал от незапомнени времена на 15 (28) юни, в обширната местност „Кална бара“, землището на село Бабица, Брезнишко. Това място е било маркирано с оброчен паметник. „Видовден“ е свързан с обичай, който олицетворява светлината (зрението) и има връзка със страдащите от очни заболявания. В ранната утрин на „Видовден“, хората от Граово си измивали очите с китка трендафил, потопена в дъждовна вода, която е събрана от листата на растението „вида лугачка“. Спазвали този народен обичай, за да „виждат“, да се предпазят от болки в очите и очите им да не гурелясват. Някои изсипвали водата от растението в котел, пълен с обикновена вода, оставяли я да пренощува под трендафил и сутринта на „Видовден“ измивали косите си с нея, за да са лъскави и буйни. Според поверието тези лечебни качества водата има само, ако е събрана срещу „Видовден“. Много промени е претърпял съборът „Видовден“, откакто се помним до днес. Мястото, където се е провеждал, се е сменяло няколко пъти, но той винаги е очакван с нетърпение от хората, за да се видят с близки, познати и роднини. На този ден всички се откъсвали от полската работа и отивали на събора. Младите тръпнели пред срещите с избраника или избраницата, а някои от тях разчитали на нови запознанства. Съборът започвал в Кална бара с изнасянето на колачи на оброчния паметник, поднасян бил и курбан. След пренасянето на събора в града се отслужвала литургия в църквата „Св. Петка“. Брезнишката чаршия (главната улица) усилено е била подготвяна да посрещне многобройните гости. Дюкяните, кръчмите и бакалниците измазвали с вар, пясък и синило, измивали тезгясите, масите, пейките, столовете. Във всеки дом се приготвяли богати и различни ястия. На събора ставал голям пазар, а на чаршията се играели различни хора. Съборът бил огласян от спонтанните песни и свирни на самородни таланти. А когато слънцето залязвало, от всяко село излизали юнаци да се борят. С годините монотонните изяви на съборяните се заменят от организирани фолклорни програми, но този ден си остава празник на всеки граовец. В него той е излял душата и сърцето си.