Blog

За обичаите в Граово - Бъдни вечер и Коледа


Коледните празници са едни от най-светлите в християнския календар. Подготовката за тях започва седмици преди това с коледните пости. Самите коледни празници траят три дни. Започват с Игнажден. Затова се пее песента: Замучи се Божя майкья от Игнажден до Коледа. На този празник става "полазването". Това е първото посещение в този ден. В зависимост от това, дали "полазникът" е добър или лош човек, той носи щастие или нещастие на околните. Хубаво е първият посетител вкъщи да бъде късметлия. Под името Коледа се разбира целият празник Рождество Христово. Подготовката и обичаите са общонародни и известни, но все пак в Брезник има някои отличия. На 24 декември сутринта стопанката става рано, за да омеси обредните хлябове. Преди да се залови за работа стъкмява преди всичко себе си. Облича нова премяна, обува обувки, за да потропва с тях, та да й клопат рано квачките. На главата си забожда китка от босилек или "колно" цвете. Като пресее брашното в нощвите, прави кръст и казва: "Дай, Боже, все така да е пълно и равно догодина!". Омесва тестото и започва да прави обредни хлябове за Бъдни вечер. Най-напред се прави колачът - ритуален хляб, на който се поставя свещта на Бъдни вечер. След това се правят коледните краваи за коледарите. С тяхното опичане се бърза, защото коледарите идват рано. Коледарите в Брезник са до 10-12 годишна възраст. Всяко дете на колача си е вързало връвчица, която на другия край завършва с игла, може и дървена. С нея те промушват "колачето", което на средата има дупка. Рано сутринта те вземат дъбови клонки и отиват в близки, роднини и чужди къщи. Когато влизат в къщата трябва да са весели и да кажат: "Добро утро!", а после: "Тъка, тъка, пиленце по село одиле на баба у скут носиле.". Оставят една клонка за здраве и берекет. Стопанката дарява коледарите с колачета, те ги нанизват на връвчицата, дават им се още плодове, орехи и пара. Стопанката продължава приготовленията за Бъдни вечер. Първите няколко обредни хляба са наречени за първите помощници в труда - животните. На единия хляб са изобразени фигурки, наподобяващи овцете, овчарят и кучето, на другия кравата, а на третия свинята. Тези три обредни хляба се месят за успехи в отглеждането на добитъка и за плодородие. Меси се и наложена баница с тиква между корите. Меси се и питка с късмети, към която се отправят надеждите на всички членове на семейството. В тази малка питка се слагат на различни места монета - най-добре сребърна, за богаство, дрянова пръчка за здраве, едно мънисто за семейно щастие, копче за успех в занаята. Броят на символите зависи от поминъка и желанието на семейството. За вечерта се правят сарми, вари се ошав и боб. Вечерта на 24 декември членовете на семейството са облечени в нови дрехи. В стаята е топло, чува се само пращенето на дървата в печката. Тази вечер се вечеря на пода. Повече от хората застилат слама, покрита с нова черга. Децата се търкалят върху нея, но само на една страна, за да полегне житото. В средата се поставя трапезата. Нареждат се обредните хлябове и постните ястия - боб, ошав от сушени плодове, счукан чесън, за да няма болести, изпържено конопено семе, паничка с мед, сарми, баница. Ястията трябва да са седем на брой и да са без червен пипер, за да не е люта зимата. На постелята в кръг се нареждат възглавници (преди да се вечеря). За да се поддържа огънят в огнището цяла нощ, още през деня се приготвя голям пън, наречен "Бъдник". Ако няма такъв се насичат дърва и се слагат постоянно в печката, за да е топло. След това се започва най-важният религиозно християнски обред. Върху колача се запалва голяма свещ. Семейството е застанало с лице на изток. Най-възрастният с кандилницата (керамичен съд с дръжка, пълна с живи въглени и поръсена с тамян), кади ястията, ритуалните хлябове, като произнася тихичко: "Господи, помилуй! Помилуй, Господи!". Останалите правят поклон и се кръстят. Член от семейството казва молитвата "Отче наш". Домакинята взима свещта от колача. Стопанинът го взема в ръце и благославя, вдигайки хляба високо и казвайки: "Дай, Боже, колкото е колачът, толкова да е високо догодина житото". Другите отговарят: "Дай, Боже, амин!". Разрязва се колачът, прелива се с червено вино от опаката (обратната) страна и след това се пристъпва към вечерята. Най-напред се пие греяна ракия с мед и захар. Особено голямо оживление настъпва, когато се разчупва питката с късметите. Стопанинът разделя хляба на толкова парчета, колкото са членовете на семейството, като най-напред оставя на Света Богородица. На всеки дава по парченце и всеки получава това, което случаят му е отредил. Макар и постна, вечерята е обилна. След това се раздават плодове и орехи за късмет. Трапезата не се прибира и лампата се оставя да свети. На Бъдни вечер се гадае за времето и плодородието през годината. Ако е облачно, значи годината ще е добра, а пчеларите казват, че ако е ясно - ще има мед. Ако има дебел сняг, ще има дебел комат. На другия ден, на Коледа, най-младият мъж взема от сламата и с брадва отива при плодните дръвчета в двора. Застава пред всяко дърво и пита: "Ще раждаш или ще те сечем". Ако дървото е хубаво и ражда, стопанинът сам отговаря: "Ще раждам, ще раждам!". Тогава му слага от сламата между клончетата. Това дръвче, което е засъхнало, не го пита и го оставя без слама. Днес много от обичаите за Бъдни вечер и Коледа са останали в преданията и спомените. Празникът продължава да се почита като един от най-светлите християнско църковни празници. Но вече не се вечеря на постеля върху сламата. Традицията за ястията, баницата, колачът и питката с късмети остава. Вера Георгиева, краевед