Намерете места, водачи, упътвания, информация....
Общински исторически музей – Брезник е създаден с Решение № 66/20.02.2012 г. на Общински съвет Брезник на базата на съществуващата Музейната сбирка към Читалище „Просвещение – 1870”, открита на 1 юни 1958 г. по инициатива на Ивайло Величков, Ванко Стратиев и Андрей Германов.
Църквата "Св. Петка" се намира в квартал Баринци на град Трън. На това място е имало параклис "Св. Тарапонтий", датиран към средата на XVI в. За светеца споменава самият Паисий Хилендарски в своята история. Според него той е бил свещеник в Трън.
Хижа Селимица се намира на 1305 метра надморска височина във Витоша. Представлява масивна сграда на два етажа. Общият й капацитет е 22 места, като разполага със стаи от по 2, 3, 4 и 5 легла с вътрешни бани и сантирани възли. До нея може да се стигне по асфалтов път или за около 40 минути пеш от село Кладница, общ. Перник. Отоплява се с електрически печки. Има паркинг, ресторант, телевизор, туристическа кухня и столова.
Паркът на предизвикателствата „Войниковец“ е разположен върху 20 хълмисти декара в северозападните покрайнини на Перник, непосредствено до жилищния квартал „Драгановец“.
Ребровският манастир "Свети Николай" или Кривоноския, както се нарича още, се намира в местността "Престола", в подножието на планина Любаш, на около 1,5 км югозападно от село Ребро, общ. Брезник.
Леворечкият манастир "Свети Четиридесет мъченици" се намира в Еловишката планина, на около километър на север от село Лева река, община Трън. Пътят до манастира е сравнително добър и до него се стига и с леки автомобили.
В лесо-парк "Бърдото" могат да се видят много забележителности и красиви природни гледки. Хълмът е крайградска зона за отдих, както за жителите, така и за гостите на град Брезник. Намира се на 50 км от София и 20 км от Перник.
Билинският манастир “Св. Архангел Михаил” се намира на 16 км северозападно от град Брезник. Разположен е в подножието на рида Црънча от Завалска планина, на километър североизточно от село Билинци.
Скалните пирамиди, по известни като "Ровините", се намират на 1 км от село Банище, общ. Брезник и на 70 километра от столицата.
Ерулски манастир “Света Троица” се намира в подножието на Ерулска планина, чийто най-висок връх е Големи връх със своите 1481 м. На около 4 км югозападно от село Ерул и северозападно от село Душинци.
Врабчанският водопад се намира на метри от маркираната пътека от село Банкя за село Врабча и на няколкостотин метра от пътеката, която продължава от село Врабча до връх Драговски камик.
Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война в Брезник е издигнат в памет на героите от Втори пехотен струмски полк, загинали в боя по източните склонове на връх Свети Никола на Брезнишкото бърдо за спиране на Моравската дивизия в настъплението ѝ към Сливница на 6 ноември 1885 г. по време на Сръбско-българската война. Той е исторически паметник на културата, на който се отдава военна чест. Намира се в градската градина. Направен е от гранит и дялън камък с формата на четиристенна пирамида с височина 200 cm и ширина на всяка страна 100 cm. Открит е на 15 юни 1903 г. от местното население и брезнишката управа.
<p>В хлебната къща туристите могат да омесят собственоръчно пресен хляб и да опознаят хлебарството. Консултанти разясняват тънкостите на занаята на гостите на къщата. Обособена е столова в старобългарски стил. „Никой не е по-голям от хляба“ – тази българска поговорка красноречиво показва специалното отношение на българите към хляба. Хлябът е пресечна точка на множество аспекти – кулинарен, фолклорен, религиозен, социален, културен, които често си взаимодействат, обединявайки историята с културното многообразие и взаимодействие между различни географски обусловени традиции.</p>
От манастира днес е останала само манастирската църква, която е в руини. Архитектурният план и строителната техника на старината предполагат, че е строена през времето на Второто българско царство (XII-XIV). В по-късен период от запад е прибавен притвор, което е често срещано явление при църквите от този район. Наоколо целият терен е осеян с останки от други сгради.
За тази църква няма сведения кога е била изградена, но вероятно това е било през късното средновековие. Тя е останала навремето недовършена и неосветена, потвърждение за което е, че няма име на светец-патрон, а я наричат просто „Ранинското църкве”, може би на името на майстор Рано, който я е строил. Не е известно и от кога храмът е използван за гробищен. В средновековното селище, чийто наследник е днешно Чепино, храмът е имал друга функция. Допреди години църквата е била съвсем занемарена, но местни хора я реставрират и я поддържат.
Миналото на манастира не е ясно, липсват сведения за времето на неговото възникване и за по-ранното му съществуване. През турското робство е бил изцяло разрушен и дълго стоял запуснат, до около Освобождението. През 1892 г. е възстановен от местното население. Обителта е функционирала първите десетилетия след 1944 г., след което е изоставена. Впоследствие е обявена за паметник на културата с местно значение. Всяка година на Умни петък (петъкът на Светлата седмица) в местността около манастира се провежда събор. Понастоящем Чепинският манастир е недействащ.
В село Егълница се намира и една от най-забележителните църкви „Свети Симеон Стълпник“. Тя носи името и почита паметта на светеца на 1 септември, в деня на църковното новолетие. Църквата празнува 1 септември и в памет на неговата майка Св. Марта. Църквата е изградена в далечната 1846 г., когато България е била под Османско владичество.
Параклисът „Св. Йоан Кръстител – Летни“ се намира в землището на вече несъществуващото село Пчелинци, в местността „Камико“, на 2 км. северозападно от с. Пицърненци. Днес известната църква „Св. Йоан Летни“ вероятно е била селски храм на средновековното селище, предшественик на с. Пчелинци. Потвърждение за това дават разкритите в близост до църквата останки от средновековно селище и принадлежащ към него некропол. Цялата вътрешност на храма е била изписана със стенописи, днес сравнително добре запазени.
Лобошчани не останали чужди на духовно-просветните процеси в България през Възраждането. През 1840 г. те откриват в селото училище, което е едно от първите в Радомирско. Негов първи учител става лобошчанинът Цветко Игнатов Цинцарски, след като получава образованието си в гр. Дупница. През 1857 г. по инициативата на съзнателния българин Тоне Младжов Гръчки се построява селската черква "Св. Харалампий". В черквата са открити няколко старопечатни книги: екземпляр от "Неделник поучения" на Софроний Врачански, отпечатан в Римник през 1806 г., късно печатно евангелие от 1865 г. и др.
На 9 юли 1949 г. е обявен анонимен национален конкурс за изработване на проект за изграждане на Дом паметник в с. Ковачевци. Замисълът е да се увековечи делото на Георги Димитров. Одобрен е проектът на архитектите Петър Райков и Йосиф Йосифов, по който през 1953 г. започва строителството. Домът паметник е завършен през 1956 г. Сградата хармонизира с околната среда и придава ново значение на цялостния облик на селището. Тя е открита по случай 75-годишнината от рождението на Георги Димитров – 18 юни 1957 г.
Разположена на десния бряг на р. Светля. Нейното функционално и архитектурно решение отговаря на селската къща в тази част на България в средата и края на ХІХ в. Основите й са били от камък, а останалата част от подпори с плет, измазан с кал. Вътрешната уредба отразява обстановката, в която се е родил и живял Георги Димитров. Вещите отговарят на автентичната картина в къщата по това време. В двора е поставена скулптура в цял ръст на стопанката - баба Парашкева, която сякаш е застанала на пътеката, за да посрещне всеки посетител. Скулптурата е дело на худ. Мара Георгиева. Автентичен е кладенецът с геранилото в двора.
Село Боснек се намира на 45 км югозападно от София, в южните склонове на Витоша планина. От края на селото тръгва маркирана пътека водеща до извор, наричан "Живата вода". Изворът блика изпод каменна змейска (или крокодилска) глава. Авторът на приказната скулптура е Негри Рангелов Будинов каменоделец от село Кладница. Изворът е уникален с това, че пулсира - водата ту спира, ту се появява отново, откъдето идва и името му. Водата му се смята за много лековита и хора от цялата страна идват тук, търсещи помощ и изцеление.
Дивотинският манастир Св. Св. Петър и Павел се намира в подножието на Люлин планина, близо до Перник. До него се стига по сравнително добър черен път. Изграден е през късното Средновековие. Използвани са основите на късноантична крепост. По време на османското робство, там се е помещавало килийно училище.
Църквата в местността Св. Спас се намира под Пернишката крепост Кракра. Датира от 4-6 век. Тя е разрушавана и надграждана многократно. Името й е дадено от местните през периода на Средновековието. Специалистите наричат мястото "пернишкия Перперикон". Градежът на църквата е характерен само за източните провинции на Римската империя.
Десетилетия наред сградата на Минната дирекция в Перник е емблемата на града. Изграждането й е продължило около две години. Завършено през 1932 г. Проектът е на архитектите Коста Николов и Илия Попов. Външната архитектура е разработена в неокласически стил. Сградата има интересна история. Още при проектирането е била предназначена за национално седалище на Автономни Мини Перник, които по това време управляват 83% от всички мини в България.
Дворецът на културата в гр. Перник е открит на 10 февруари 1957 г., като първата копка е направена на 15 юли 1953 г. Фасадата създава впечатление за хармония и завършеност. Сградата е разположена върху 4250 кв. м разгърната площ и великолепно стои в обкръжаващия парк. Тази сграда наречена „дворец” дори и днес запазва своя блясък и великолепие. Дворецът на културата е естествен център на богата и разнообразна дейност, наследник и продължител на значителни културни традиции.
Регионален исторически музей – Перник е създаден през 1953 г. През 1957 г. е открита първата експозиция. Експозицията на Историческия музей е открита през 1973 г., обновена е през 1978 г. В последните години се организират временни изложби. Във фондовете се съхраняват 17 085 експонати основен фонд и 37 833 експонати спомагателен фонд – общо 54 918 експонати. Оформени са колекции от праисторическа керамика, градски бит в средновековието, оброчни плочки на Тракийския конник, сбирка икони, нумизматична сбирка, етнографски тъкани, бусинска керамика, английско и руско оръжие.
Крепостта се намира на около 8 км югозападно от гр. Земен, по средата на дефилето, в землището на с. Полска Скакавица. Разположена е на върха на скалист зъбер от Земенска планина, врязал се перпендикулярно в Риша планина, така че, р. Струма, заобикаляйки го от три страни, прави живописен меандър. „Земенското кале“ е една от най-известните старини в пролома, за което, освен местоположението ѝ, допринася и сравнително добрата ѝ запазеност. В миналото до „Калето“ е имало коларски път.
Крепостта се намира на около 4 км югозападно от гр. Земен, над жп моста при първи тунел. Разположена е на десния бряг на Струма върху естествено защитена местност в Земенска планина с отвесни скални зъбери от север и изток. Северно от крепостта е имало укрепено селище на площ от около 10 дка. Селището, както крепостта било защитено с крепостна стена, изградена от ломен камък с хоросанова спойка. В миналото от мястото са изваждани долиуми (керамични съдове) и други предмети от бита.
Крепостта се намира в югозападния край на гр. Земен, на левия бряг на Струма и в близост до Земенския манастир. Разположена е върху отвесна скала, известна под името „Здравечки камик“, която се явява най-северозападния издатък на Риша планина. Крепостта се е извисявала над самия северен вход на пролома и е играела важна роля в отбраната на средновековния град. До 30-те години на XX в. крепостните стени, изградени от ломен камък и хоросан, стърчали до 2 м над земята.
Крепостта е разположена в североизточния край на сегашния град Земен върху едноименното възвишение, чийто заострен връх се спуска при устието на Блатешничка река в Струма. Името на крепостта произлиза от гръцката дума „пиргос“, която означава кула, укрепление. Тя се намира на около 2 км северно от северното предверие на Земенския пролом и от нея има визуална връзка с крепостите „Орлите“ и „Кулата“. От нея има възможност за наблюдение към всички посоки – по поречието на Струма, към с. Жабляно, по поречията на Блатешничка река и Пещерска река.
Горноврабчанският манастир "Свето Възнесение Господне" (Св. Спас) е скътан сред една от западните гънки на планина Рудини, отстои на около 2 км южно от с. Горна Врабча и на около 6 км южно от с. Елов дол, до него води добър път, застлан с чакъл. Според местните предания манастирът е основан през XIV-XVI в. Предполага се, че тукашната обител е наследник на описания в турските данъчни документи на Кюстендилски санджак от XVI в. манастир „Св. Никола” към с. Вранче (вероятно днешното село Долна Врабча).
Манастирът ,, Св. Св. Петър и Павел “ край село Одраница, Община Земен е райско място. Манастирът е една от перлите на Краищенското Светогорие. Село Одраница се намира на 901 м. надморска височина. За древността му свидетелстват археологическите останки при двете градища – едното при Любеновата махала, а другото при махала Орниче. От 1882 година село Одраница е в пределите на Трънска околия, а по-късно е включено в Земенска община. Манастирът край селото е опожарен от турците. Възстановен е през 2000 година.
Пещерският манастир "Св. Николай Мирликийски" съществува от XII-XIII в, обновен е през XIX в. Храмовият му празник е на 6 декември, когато е обявен за паметник на културата. Намира се на 3 км от село Пещера и на 6 км от Земен, отворен е целогодишно.
Едно от най-красивите места в България е Земенският пролом. Той е най-прекрасното творение на река Струма и съперничи по изящество с величествения Искърски пролом, а по скалните си форми напомня Белоградчишките скали. Тесен и дълбок, той е врязан между Земенска планина и Риша до Конявската планина. Започва от гр. Земен и завършва при с. Ръждавица. На 1 км. от гара Земен, по посока към Кюстендил, се издига тясна скалиста врата, широка не повече от 60 метра и висока около сто метра, през която се провира бързоструйната Струма.
Чокльово блато е защитена местност, разположена в землището на радомирското село Байкалско. Разположена е на площ 320 хектара. Обявена е на 30 декември 1992 г. с цел опазване на естествени местообитания на редки и застрашени птици и торфено находище. На територията на защитената местност са забранени строителство и всякакви други дейности, които увреждат естествения облик на местността или променят неблагоприятно водния й режим. По официални данни това е най-богатото на Балканите находище на торф. За лечебните свойства на езерото се е знаело още от древността.
Острица е поддържан резерват в планината Голо бърдо, в землищата на градовете Радомир и Перник и на село Кралев дол. Разположен е по склоновете на връх Острица в планината Голо бърдо. В резерват Острица, по склоновете на връх Острица, се срещат скални свлачища и каменни сипеи. Южните склонове на резервата са почти изцяло покрити със скали. Ботаническото разнообразие е най-добре представено именно в южните ерозирани склонове.
Манастирът „Св. Николaй Летни" се намира на 15 км южно от град Радомир и на 5 км източно от международния път София - Кюстендил - Скопие. Отстои на километър и половина в южна посока от храма „Успение Богородично" в село Кленовик. На пътя пред църквата е изградена красива малка чешма с целебна изворна вода. Коларски път води до местността „Манастира". Разположена е в подножието на северните склонове на планина Колош.
С. Кленовик се намира се в община Радомир на 11 км южно от общинския център Радомир. Разположено в северното подножието на планината Колош (дял на Конявска планина. Средната надморска височина на селището 694 м. Произходът на името на селото се свързва с широколистното дървото клен, тъй като в миналото около манастира над селото е имало вековна кленова гора, част от която съществува и днес. Районът на Кленовик е бил обитаван от дълбока древност. Има данни, че мястото е било заселено още от преди 8000 години.
Колош се нарича източният дял на Конявската планина, чийто най-висок връх е Колош – 1315 м. Според проф. Иван Урумов тя е средиземноморски оазис на южни растения, които цъфтят в по-голямата част от годината. Природните дадености са условие за растежа на див божур оцелял на площ от 30 дка само в красивата Колош планина.
Църквата „Св. Петка“ е построена в уютна долина на югозападните склонове на Черна гора. Килийното училище е открито в двора на късносредновековната църква „Св. Петка“ през 1826 година, когато тя се превръща в просветно огнище, в което гори пламъкът на българския дух. Към средата на XVIII в. в Радибошкия храм „Св. Петка“ е свещенодействал поп Михаил. Той и свещениците след него са били и учители. В училището са се обучавали ученици и от околните села Извор, Лобош, Сирищник, Ярджиловци, Горна Врабча, Косача и др. Първият учител в килийното училище е бил Раде Вилаетски.
Територията около водопад Бучалото е облагородена и рекунструирана през 2002 г. Изградено е изкуствено езерце, мостчета и места за отдих. Над водопада е оформена детска площадка.
Етнографската музейна експозиция Стойова къща e забележителен архитектурен паметник на град Радомир от втората половина на XIX в. Тя разкрива етнографското богатство на населението в Радомирския край от края на XIX – началото на XX в. В Стойовата къща посетителите могат да се насладят на уникални колекции от народното облекло, накити, тъкани, дантели, керамични съдове, както и обреден реквизит от Радомирско. Показано е и мястото на традиционния за радомирци занаят – бозаджийство.
Общински исторически музей в гр. Радомир притежава музейни културни ценности и артефакти, разпределени в следните отдели: Археология, Нумизматика, Етнография, История на България ХV – ХІХ в., Нова и най-нова История на България, Художествен и Снимков фонд. Музеен обект „Войнишко въстание 1918 г.” включва и изложбена зала за постоянната експозиция и временни изложби.
Музеят на киселото мляко е организиран в двуетажна къща в центъра на селото, близо до родната къща на д-р Стамен Григоров, откривателят на бактерията, която предизвиква квасенето и ферментацията на млякото. На първия етаж е разположена битова стая, която представя традиционна вътрешна уредба на типична българска къща от средата на 19 век. На втория етаж са разположени библиотека и изложбена зала. Музейната сбирка е посветена на живота и делото на видния учен.
Етнографският музей „Бусинска керамика“ е изграден през периода 1978 – 1983 г. Главен инициатор за създаването му с принос за популяризиране на бусинската керамика е един от най-изявените потомствени бусински майстори Петър Гигов. Бусинци е един от най-старите центрове на грънчарство в България. Тук е създадена Бусинската керамична школа. Етнографската експозиция включва традиционна бусинска керамика от стари майстори, както и модерна керамика в духа на бусинските традиции от съвременни художници.
"Скалният параклис се намира на 1,5 км. от центъра на гр. Трън в посока с. Стрезимировци. Той е естествена пещера. Над пещерата има стълби, които водят към хълма и големия кръст, поставен над скалата. Местността на параклиса е мястото, където някога се е създало първото трънско селище, населено място и светилище на старите траки. Скалният параклис е бил християнски храм и преди да дойде Света Параскева Петка Българска. Параклисът е възстановен в периода 1990 -1994 г. от местните жители със собствени средства. "
През 1961 г. е обявено за природна забележителност с цел опазване на уникални скални образувания.
Мястото е привличало агриани (тракийско племе), римляни, славяни - за това свидетелстват светилищата, галериите за руди и оброците. Изворът се намира в лесопарк “Бърдото” в град Брезник. С богатия си минерален химичен състав железният минерален извор притежава лечебни качества, които и днес привличат болни и здрави. Брезнишката минерална вода е умерено минерализирана, сулфатно-калциева, магнезиево-желязна със силно кисела реакция. Отдавна е издигната в култ, а до Балканската война я наричали “Светата вода”.
Музеят „Къщата на маските“ е шедьовър на битово-бароковата архитектура. Къщата е била строена през 1870 г. от местни майстори. Тогава е била паянтова жилищна сграда с мазе и чардак и с интересни тавани, покрити с дърворезба. Стопанинът на къщата произхождал от турската фамилия Фатини. На мястото на паянтовата къща по проект на Националния институт по паметниците на културата през втората половина на 80-е години на ХХ век е изградена нова масивна сграда.
Билинският манастир „Свети Архангел Михаил“ е православен манастир. Разположен е в подножието на рида Црънча от Завалска планина, на километър североизточно от село Билинци и на 8 км северозападно от Брезник. Билинският манастир представлява комплекс от черква и изоставени жилищни и стопански сгради. Стенописите на Билинския манастир са от късното средновековие – XV – XVI в., изписани от майстори зографи, принадлежащи към западната българска живописна школа. До манастира води черен път от село Билинци.
Църногорският или Гигинският манастир е действащ православен манастир в Западна България. Намира се на около 16 kм югозападно от град Брезник, в планината Църна гора. Най-ценната сграда в манастира е църквата, построена през 1814 г. Мястото е изцяло обновено, като са запазени малката църква, магазините, магерницата и помещенията за монасите. Старата църква е едно от най- забележителните неща в манастира. В магазините на манастира се продават местни продукти: мед, сладка, подправки, биволско мляко. В манастира може да нощуват туристи.
Мегалитният краденец край с. Гърло (на 3-4 км. Западно от Брезник) е от XIV-XIII в. пр. н. е. и е доказателство за някогашната шумерска цивилизация, съществувала по долината на р. Струма и Брезнишко. Кладенецът от с. Гърло е изграден по време на миграцията на металурзи – търсачи на суровини. Те достигат до Горнострумския регион и по-специално до Трънско и Брезнишко, където се намира голямо количество злато, сребро, мед, желязо.
Стара къща с възрожденска архитектура, реставрирана през 80-те години на миналия век. Архитектурен и исторически паметник от местно значение. В нея се е помещавало класното училище, открито през 1839 г. Първият учител в него е бил Димитър Тонджаров от Самоков – загинал в Априлското въстание. Сградата на класното училище е запазена и до днес като в нея се помещават две постоянни експозиции (Възраждане и Етнология) и зала за временни изложби към Общински исторически музей – гр. Брезник.
Храм-паметникът „Св. Георги“ е осветен на 21.06.1948 г. от епископ Пимен. Поради закъснялото му изграждане, се посвещава в памет, не само на загиналите през 1885 г. герои, но и на тези от войните за национално обединение. Голяма ценност от вътрешното оформление на храма представлява един прекрасен дърворезбен трон, известен като „тронът на цар Фердинанд“. Последният се е намирал в параклиса на Военното училище в София, но при бомбардировките над столицата през Втората световна война е бил евакуиран в Брезник.
Църквата „Света Петка“ се намира в югоизточния край на града в подножието на живописния хълм Бърдо. Историята на храма започва през средновековието. Вътрешността на църквата е била богато изографисана. От старите средновековни стенописи не е запазено нищо. Запазени са фреските от 18 и 19 век. Впечатление правят изображенията на лечителките Св. Марина и Св. Варвара. Те държат в ръцете си макет на църквата „Света Петка“. В двора на църквата е имало кладенец със Светена вода, чиито лечебни свойства са привличали хора от цяло Брезнишко.
Земенският манастир „Св. Йоан Богослов” е разположен на 1,5 км от град Земен. Манастирът е основан по време на Първото българско царство (681 – 1018 г.). Първоначално манастирът е датиран към ХІ – ХІІІ в., но при откриването на по-стари стенописи и някои елементи на украсата изследователите стигнали до извода, че светата обител е от времето на Първото българско царство. През 1334 г. владетелят на Велбъждското княжество деспот Деян дарил средства за ново изографисване на храма.
Музеят на минното дело в Перник е създаден през 1986 г. Той е част от подземна минна галерия, в която между 1891 и 1966 г. са се добивали кафяви въглища. Музеят е единствен по рода си на Балканския полуостров. Музеят се помещава в две минни галерии с дължина 630 m, в които са показани около 30 експозиции, представящи развитието на минното дело в България. Чрез автентични експонати се проследява развитието на техниката за добив на въглища. Представено е и развитието на транспортната техника – локомотиви и пътнически вагонетки.
Средновековната пернишка крепост е разположена на скалисто плато в югозападната част на Перник. Запазените останки очертават многоъгълна крепост, за която се смята, че е построена по времето на хан Омуртаг. Археолозите откриват останки, които показват, че крепост на това място е съществувала още през VІ – V в. пр. н. е. Крепостната стена е с дебелина 2 метра. В началото на ХІ век владетел на крепостта и селището е боляринът от прабългарски род Кракра. Легендите и песните за непобедимия войвода Кракра се разказват и пеят до ден днешен.
Строежът на „Минната църква", както се е наричала дълги години, започва през 1910 година. Войните от 1912 до 1918 г. станали причина да не бъде завършена бързо. Едва през 1920 г. в деня на св. Иван Рилски, на 1 ноември по тогавашния календар, храмът е осветен от Левкийски епископ Варлаам. До 9 септември 1944 г. храмът е на пълна издръжка на Мини Перник. След това църквата минава под ведомството на Софийска св. митрополия.
.jpg)
.jpg)
