Намерете места, водачи, упътвания, информация....
В хлебната къща туристите могат да омесят собственоръчно пресен хляб и да опознаят хлебарството. Консултанти разясняват тънкостите на занаята на гостите на къщата. Обособена е столова в старобългарски стил. „Никой не е по-голям от хляба“ – тази българска поговорка красноречиво показва специалното отношение на българите към хляба. Хлябът е пресечна точка на множество аспекти – кулинарен, фолклорен, религиозен, социален, културен, които често си взаимодействат, обединявайки историята с културното многообразие и взаимодействие между различни географски обусловени традиции.
От манастира днес е останала само манастирската църква, която е в руини. Архитектурният план и строителната техника на старината предполагат, че е строена през времето на Второто българско царство (XII-XIV). В по-късен период от запад е прибавен притвор, което е често срещано явление при църквите от този район. Наоколо целият терен е осеян с останки от други сгради.
За тази църква няма сведения кога е била изградена, но вероятно това е било през късното средновековие. Тя е останала навремето недовършена и неосветена, потвърждение за което е, че няма име на светец-патрон, а я наричат просто „Ранинското църкве”, може би на името на майстор Рано, който я е строил. Не е известно и от кога храмът е използван за гробищен. В средновековното селище, чийто наследник е днешно Чепино, храмът е имал друга функция. Допреди години църквата е била съвсем занемарена, но местни хора я реставрират и я поддържат.
Миналото на манастира не е ясно, липсват сведения за времето на неговото възникване и за по-ранното му съществуване. През турското робство е бил изцяло разрушен и дълго стоял запуснат, до около Освобождението. През 1892 г. е възстановен от местното население. Обителта е функционирала първите десетилетия след 1944 г., след което е изоставена. Впоследствие е обявена за паметник на културата с местно значение. Всяка година на Умни петък (петъкът на Светлата седмица) в местността около манастира се провежда събор. Понастоящем Чепинският манастир е недействащ.
В село Егълница се намира и една от най-забележителните църкви „Свети Симеон Стълпник“. Тя носи името и почита паметта на светеца на 1 септември, в деня на църковното новолетие. Църквата празнува 1 септември и в памет на неговата майка Св. Марта. Църквата е изградена в далечната 1846 г., когато България е била под Османско владичество.
Параклисът „Св. Йоан Кръстител – Летни“ се намира в землището на вече несъществуващото село Пчелинци, в местността „Камико“, на 2 км. северозападно от с. Пицърненци. Днес известната църква „Св. Йоан Летни“ вероятно е била селски храм на средновековното селище, предшественик на с. Пчелинци. Потвърждение за това дават разкритите в близост до църквата останки от средновековно селище и принадлежащ към него некропол. Цялата вътрешност на храма е била изписана със стенописи, днес сравнително добре запазени.
Лобошчани не останали чужди на духовно-просветните процеси в България през Възраждането. През 1840 г. те откриват в селото училище, което е едно от първите в Радомирско. Негов първи учител става лобошчанинът Цветко Игнатов Цинцарски, след като получава образованието си в гр. Дупница. През 1857 г. по инициативата на съзнателния българин Тоне Младжов Гръчки се построява селската черква "Св. Харалампий". В черквата са открити няколко старопечатни книги: екземпляр от "Неделник поучения" на Софроний Врачански, отпечатан в Римник през 1806 г., късно печатно евангелие от 1865 г. и др.
На 9 юли 1949 г. е обявен анонимен национален конкурс за изработване на проект за изграждане на Дом паметник в с. Ковачевци. Замисълът е да се увековечи делото на Георги Димитров. Одобрен е проектът на архитектите Петър Райков и Йосиф Йосифов, по който през 1953 г. започва строителството. Домът паметник е завършен през 1956 г. Сградата хармонизира с околната среда и придава ново значение на цялостния облик на селището. Тя е открита по случай 75-годишнината от рождението на Георги Димитров – 18 юни 1957 г.
Разположена на десния бряг на р. Светля. Нейното функционално и архитектурно решение отговаря на селската къща в тази част на България в средата и края на ХІХ в. Основите й са били от камък, а останалата част от подпори с плет, измазан с кал. Вътрешната уредба отразява обстановката, в която се е родил и живял Георги Димитров. Вещите отговарят на автентичната картина в къщата по това време. В двора е поставена скулптура в цял ръст на стопанката - баба Парашкева, която сякаш е застанала на пътеката, за да посрещне всеки посетител. Скулптурата е дело на худ. Мара Георгиева. Автентичен е кладенецът с геранилото в двора.
