Намерете места, водачи, упътвания, информация....
Хижа Селимица се намира на 1305 метра надморска височина във Витоша. Представлява масивна сграда на два етажа. Общият й капацитет е 22 места, като разполага със стаи от по 2, 3, 4 и 5 легла с вътрешни бани и сантирани възли. До нея може да се стигне по асфалтов път или за около 40 минути пеш от село Кладница, общ. Перник. Отоплява се с електрически печки. Има паркинг, ресторант, телевизор, туристическа кухня и столова.
Паркът на предизвикателствата „Войниковец“ е разположен върху 20 хълмисти декара в северозападните покрайнини на Перник, непосредствено до жилищния квартал „Драгановец“.
Село Боснек се намира на 45 км югозападно от София, в южните склонове на Витоша планина. От края на селото тръгва маркирана пътека водеща до извор, наричан "Живата вода". Изворът блика изпод каменна змейска (или крокодилска) глава. Авторът на приказната скулптура е Негри Рангелов Будинов каменоделец от село Кладница. Изворът е уникален с това, че пулсира - водата ту спира, ту се появява отново, откъдето идва и името му. Водата му се смята за много лековита и хора от цялата страна идват тук, търсещи помощ и изцеление.
Дивотинският манастир Св. Св. Петър и Павел се намира в подножието на Люлин планина, близо до Перник. До него се стига по сравнително добър черен път. Изграден е през късното Средновековие. Използвани са основите на късноантична крепост. По време на османското робство, там се е помещавало килийно училище.
Църквата в местността Св. Спас се намира под Пернишката крепост Кракра. Датира от 4-6 век. Тя е разрушавана и надграждана многократно. Името й е дадено от местните през периода на Средновековието. Специалистите наричат мястото "пернишкия Перперикон". Градежът на църквата е характерен само за източните провинции на Римската империя.
Десетилетия наред сградата на Минната дирекция в Перник е емблемата на града. Изграждането й е продължило около две години. Завършено през 1932 г. Проектът е на архитектите Коста Николов и Илия Попов. Външната архитектура е разработена в неокласически стил. Сградата има интересна история. Още при проектирането е била предназначена за национално седалище на Автономни Мини Перник, които по това време управляват 83% от всички мини в България.
Дворецът на културата в гр. Перник е открит на 10 февруари 1957 г., като първата копка е направена на 15 юли 1953 г. Фасадата създава впечатление за хармония и завършеност. Сградата е разположена върху 4250 кв. м разгърната площ и великолепно стои в обкръжаващия парк. Тази сграда наречена „дворец” дори и днес запазва своя блясък и великолепие. Дворецът на културата е естествен център на богата и разнообразна дейност, наследник и продължител на значителни културни традиции.
Регионален исторически музей – Перник е създаден през 1953 г. През 1957 г. е открита първата експозиция. Експозицията на Историческия музей е открита през 1973 г., обновена е през 1978 г. В последните години се организират временни изложби. Във фондовете се съхраняват 17 085 експонати основен фонд и 37 833 експонати спомагателен фонд – общо 54 918 експонати. Оформени са колекции от праисторическа керамика, градски бит в средновековието, оброчни плочки на Тракийския конник, сбирка икони, нумизматична сбирка, етнографски тъкани, бусинска керамика, английско и руско оръжие.
Музеят на минното дело в Перник е създаден през 1986 г. Той е част от подземна минна галерия, в която между 1891 и 1966 г. са се добивали кафяви въглища. Музеят е единствен по рода си на Балканския полуостров. Музеят се помещава в две минни галерии с дължина 630 m, в които са показани около 30 експозиции, представящи развитието на минното дело в България. Чрез автентични експонати се проследява развитието на техниката за добив на въглища. Представено е и развитието на транспортната техника – локомотиви и пътнически вагонетки.
Средновековната пернишка крепост е разположена на скалисто плато в югозападната част на Перник. Запазените останки очертават многоъгълна крепост, за която се смята, че е построена по времето на хан Омуртаг. Археолозите откриват останки, които показват, че крепост на това място е съществувала още през VІ – V в. пр. н. е. Крепостната стена е с дебелина 2 метра. В началото на ХІ век владетел на крепостта и селището е боляринът от прабългарски род Кракра. Легендите и песните за непобедимия войвода Кракра се разказват и пеят до ден днешен.
Строежът на „Минната църква", както се е наричала дълги години, започва през 1910 година. Войните от 1912 до 1918 г. станали причина да не бъде завършена бързо. Едва през 1920 г. в деня на св. Иван Рилски, на 1 ноември по тогавашния календар, храмът е осветен от Левкийски епископ Варлаам. До 9 септември 1944 г. храмът е на пълна издръжка на Мини Перник. След това църквата минава под ведомството на Софийска св. митрополия.