Намерете места, водачи, упътвания, информация....
Крепостта се намира на около 8 км югозападно от гр. Земен, по средата на дефилето, в землището на с. Полска Скакавица. Разположена е на върха на скалист зъбер от Земенска планина, врязал се перпендикулярно в Риша планина, така че, р. Струма, заобикаляйки го от три страни, прави живописен меандър. „Земенското кале“ е една от най-известните старини в пролома, за което, освен местоположението ѝ, допринася и сравнително добрата ѝ запазеност. В миналото до „Калето“ е имало коларски път.
Крепостта се намира на около 4 км югозападно от гр. Земен, над жп моста при първи тунел. Разположена е на десния бряг на Струма върху естествено защитена местност в Земенска планина с отвесни скални зъбери от север и изток. Северно от крепостта е имало укрепено селище на площ от около 10 дка. Селището, както крепостта било защитено с крепостна стена, изградена от ломен камък с хоросанова спойка. В миналото от мястото са изваждани долиуми (керамични съдове) и други предмети от бита.
Крепостта се намира в югозападния край на гр. Земен, на левия бряг на Струма и в близост до Земенския манастир. Разположена е върху отвесна скала, известна под името „Здравечки камик“, която се явява най-северозападния издатък на Риша планина. Крепостта се е извисявала над самия северен вход на пролома и е играела важна роля в отбраната на средновековния град. До 30-те години на XX в. крепостните стени, изградени от ломен камък и хоросан, стърчали до 2 м над земята.
Крепостта е разположена в североизточния край на сегашния град Земен върху едноименното възвишение, чийто заострен връх се спуска при устието на Блатешничка река в Струма. Името на крепостта произлиза от гръцката дума „пиргос“, която означава кула, укрепление. Тя се намира на около 2 км северно от северното предверие на Земенския пролом и от нея има визуална връзка с крепостите „Орлите“ и „Кулата“. От нея има възможност за наблюдение към всички посоки – по поречието на Струма, към с. Жабляно, по поречията на Блатешничка река и Пещерска река.
Горноврабчанският манастир "Свето Възнесение Господне" (Св. Спас) е скътан сред една от западните гънки на планина Рудини, отстои на около 2 км южно от с. Горна Врабча и на около 6 км южно от с. Елов дол, до него води добър път, застлан с чакъл. Според местните предания манастирът е основан през XIV-XVI в. Предполага се, че тукашната обител е наследник на описания в турските данъчни документи на Кюстендилски санджак от XVI в. манастир „Св. Никола” към с. Вранче (вероятно днешното село Долна Врабча).
Манастирът ,, Св. Св. Петър и Павел “ край село Одраница, Община Земен е райско място. Манастирът е една от перлите на Краищенското Светогорие. Село Одраница се намира на 901 м. надморска височина. За древността му свидетелстват археологическите останки при двете градища – едното при Любеновата махала, а другото при махала Орниче. От 1882 година село Одраница е в пределите на Трънска околия, а по-късно е включено в Земенска община. Манастирът край селото е опожарен от турците. Възстановен е през 2000 година.
Пещерският манастир "Св. Николай Мирликийски" съществува от XII-XIII в, обновен е през XIX в. Храмовият му празник е на 6 декември, когато е обявен за паметник на културата. Намира се на 3 км от село Пещера и на 6 км от Земен, отворен е целогодишно.
Едно от най-красивите места в България е Земенският пролом. Той е най-прекрасното творение на река Струма и съперничи по изящество с величествения Искърски пролом, а по скалните си форми напомня Белоградчишките скали. Тесен и дълбок, той е врязан между Земенска планина и Риша до Конявската планина. Започва от гр. Земен и завършва при с. Ръждавица. На 1 км. от гара Земен, по посока към Кюстендил, се издига тясна скалиста врата, широка не повече от 60 метра и висока около сто метра, през която се провира бързоструйната Струма.
Земенският манастир „Св. Йоан Богослов” е разположен на 1,5 км от град Земен. Манастирът е основан по време на Първото българско царство (681 – 1018 г.). Първоначално манастирът е датиран към ХІ – ХІІІ в., но при откриването на по-стари стенописи и някои елементи на украсата изследователите стигнали до извода, че светата обител е от времето на Първото българско царство. През 1334 г. владетелят на Велбъждското княжество деспот Деян дарил средства за ново изографисване на храма.
