Работно време
Обща информация
Горноврабчанският манастир "Свето Възнесение Господне" (Св. Спас) е скътан сред една от западните гънки на планина Рудини, отстои на около 2 км южно от с. Горна Врабча и на около 6 км южно от с. Елов дол, до него води добър път, застлан с чакъл. Според местните предания манастирът е основан през XIV-XVI в. Предполага се, че тукашната обител е наследник на описания в турските данъчни документи на Кюстендилски санджак от XVI в. манастир „Св. Никола” към с. Вранче (вероятно днешното село Долна Врабча).
История
В съкратения тимарски опис от 1519 г. манастирът е отбелязан под името „Бистрирца”. В обширния регистър от 1570/73 г. се среща под името „Св. Никола”, като самостоятелна данъчна единица в „тимара на Дервиш”. В същия документ е отбелязано и, че „в обителта живее един монах, който плаща данък за жито и пчелни кошери. Вероятно приемник на манастира „Св. Никола” при с. Вранче е днешната селска черква „Св. Николай” на с. Долна Врабча, изградена в 1895 г. Някои изследователи предполагат, че въпросният манастир е бил метох или скит на всеизвестния на времето Пещерски манастир "Св. Никола". Местното население запазило святото място в спомените си и продължило да го почита през вековете. Доказателство за това е изграждането, може би на същото място или в близост до него, на нов манастир, известен днес като Горнобрачанански манастир „Св. Възнесение Господне” (Св. Спас). В сегашния си вид е построен в края на XIX в. (1892 г.), като периодично е дооформян и през XX в. Манастирският комплекс се състои от църква, жилищна и стопанска сграда и магерница. Манастирският храм представлява еднокорабна, едноапсидна сграда с по един полукупол на северната и южната стена и с малък купол, лежащ на тесен шестстенен барабан, издигнат в западната част на покрива. Камбанарията е отделена от църквата, намира се на около 15 м северно от нея.